За патрона на училището
Д-р Петър Берон
Д- р Петър Берон – велика личност в българската история
Надали има българин, който да не познава заслугите на видния ни възрожденец Петър Берон за развитието на българската просвета и култура.
Роден през 1800 г. в Котел. Учи в българско и гръцко училище в родния си град. Продължава образованието си в Букурещ, а живее известно време и в Брашов-Румъния. Медицина изучава в Хайделберг и Мюнхен, а след защитата на доктората си през 1831 г. се завръща в Румъния. Финансово независим и обезпечен след 1839 г. се отдава на научни занимания в областта на философията, астрономията, физиката, математиката и химията. Написва близо 20 научни труда, като най-популярен в страната е “Рибният буквар”, издаден през 1824 г. с помощта на Антон Йованович. Тази му творба прави истинска революция в книжовния ни език и в школното обучение. Тя е първата книга, застъпваща решително живата реч и модерната методика на преподаването на необходимите знания.Той живее в Берлин, Париж, Лондон, Виена, Прага, Атина и владее девет езика.
Европейските научни светила обаче не обръщат внимание на усилията на Петър Берон. Нещо повече - те гледат с ирония на достиженията на този “тъмен тракиец”, харчил залудо време и пари .
Приживе той прави значителни дарения на българските училища- За девическите училища в Шумен, Котел,Омуртаг той отпуска годишно по 200 жълтици , а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование.
Петър Берон остава неженен и без наследници. Но той решава да прехвърли имението си Скорила на името на котленеца Теохар Папазоглу срещу задължението от негова страна да изпраща годишно хиляда австрийски жълтици за издръжката на българските училища. Но този човек не изпълнява задължението си.Петър Берон е бил намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. От нея е въздигната одринската гимназия “Д-р Петър Берон”, която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родния град на дарителя.
